8 oct 2007, 15:27

КЪДЕ Е ПЪТЯТ

  Poesía
1.4K 0 20
 

На миглите ми капчица мълчание

готова като стон да се отрони.

В очите ми проблясват разстояния

и вятър листопадни мисли гони.


На топка свита в гърлото ми изповед

без дъх оставя моето начало.

Вулкан от неродени още стихове

помита в мен вселената заспала.


Нощта с оловни облаци надвиснали

живота ми надолу преобърна.

Къде е пътят? Стига ли до истини?

Ще мога ли обратно да се върна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...