8 oct 2007, 15:27

КЪДЕ Е ПЪТЯТ

  Poesía
1.4K 0 20
 

На миглите ми капчица мълчание

готова като стон да се отрони.

В очите ми проблясват разстояния

и вятър листопадни мисли гони.


На топка свита в гърлото ми изповед

без дъх оставя моето начало.

Вулкан от неродени още стихове

помита в мен вселената заспала.


Нощта с оловни облаци надвиснали

живота ми надолу преобърна.

Къде е пътят? Стига ли до истини?

Ще мога ли обратно да се върна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...