На миглите ми капчица мълчание
готова като стон да се отрони.
В очите ми проблясват разстояния
и вятър листопадни мисли гони.
На топка свита в гърлото ми изповед
без дъх оставя моето начало.
Вулкан от неродени още стихове
помита в мен вселената заспала.
Нощта с оловни облаци надвиснали
живота ми надолу преобърна.
Къде е пътят? Стига ли до истини?
Ще мога ли обратно да се върна?
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
