10 nov 2024, 17:58

Къде изчезна, мое момчурляче?

  Poesía
353 1 4

 

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?

 

… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,

мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,

пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –

и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя,

да се замъкна някой ден на плажа, дори мечтите хванаха ми тен! –

 

и с плажно масло благо да намажа девойчицата, стихнала под мен,

да я прегърна – и да я целуна! – и Ференц Лист из мене да звучи,

прекрасна! – сякаш в есенна лагуна, да чезна тихо в нейните очи!

И нека дъжд в прозорците ми плаче, додето питам в сетната си RAM –

къде изчезна, мое момчурляче? И нявга ще се върнеш ли? – не знам.

 

8 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 8, 25 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...