Къде изчезна момичето, което
грееше като утринното слънце?
Какво стана със сърцето,
което трептеше крехко като зрънце?
Къде си, къде си ти, чаровнице?
Къде дълбоко в мен се скри?
Защо превърна се в любовница,
която няма право на сълзи...
А тялом съм си аз. Все същото,
познато и наивното момиче...
Но погубих в себе си човешкото,
а дали спрях (някога) и да обичам? ...