Къде изчезнах?

11.11.2007 г., 9:03 ч.

Поезия » Любовна

772 0 3

Къде изчезна момичето, което

грееше като утринното слънце?

Какво стана със сърцето,

което трептеше крехко като зрънце?

Къде си, къде си ти, чаровнице?

Къде дълбоко в мен се скри?

Защо превърна се в любовница,

която няма право на сълзи...

А тялом съм си аз. Все същото,

познато и наивното момиче...

Но погубих в себе си човешкото,

а дали спрях (някога) и да обичам?

Под силната ми гордост се крие

прекалено крехка детска ласка...

И ако може злото ми сърце да спре да бие,

щях да приема на смъртта топлата прегръдка.

Но дори и ужким силна... не зная как

със себе си да се преборя и да продължавам да отричам...

Лош, мрачен и коварен стана моят свят...

Но ни за миг дори не спрях да те обичам...

(И се мразя... както може би и ти ме мразиш...

Но не ми го казваш... таиш и се бунтуваш...

Чиста, любовта ми дълбоко във сърцето пазиш...

И във всяка моя мисъл като буря ти нахлуваш...

Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!

Сякаш да показваш чувства сега не е модерно...

Но ден след ден не можах да си докажа,

че те мразя и не те обичам неимоверно...)

И аз изчезвам...

Изчезнах...

Но ти във мен остана!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.