15 ago 2012, 10:32  

Къде ми отиде писалката?

680 0 0

 

Къде загубих строшеното огледало
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?

 

Къде забравих шишенцето със отрова
жадно пиех от което, за да ми превърне
сълзите в мастило,
за да пиша със него?

 

Кой ги взе и ме остави без кръв, без сълзи,
и с глава празна, и очи слепи, и уши глухи
и шапка и писалка една
ала без мастило?

 

Защо ми той даде тази пуста капела,
От слънцето щом срам вече нямам, и кожа,
която да изгори,
та от него да се крия?

 

Защо ми е пръчица празна, без вълшебство
да тече през нея и следи да оставя
по вятъра книжен
ненужна е тя вече за мене...

 

И как дъжд отровен заваля изведнъж
и целия свят огледало кристално стана
и цялата аз
се в мастило претопих?!

 

Как пак ще се разстеля по полета бели,
и живот там ще пропее и ще багря със магия!
Но....

Къде ми отиде писалката?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...