Къде загубих строшеното огледало
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?
Къде забравих шишенцето със отрова
жадно пиех от което, за да ми превърне
сълзите в мастило,
за да пиша със него?
Кой ги взе и ме остави без кръв, без сълзи,
и с глава празна, и очи слепи, и уши глухи
и шапка и писалка една
ала без мастило? ...