20 ene 2012, 8:03

Къде ни водиш Господи?..

  Poesía » Civil
1.2K 1 15

На връх Балкана кацнало Селцето*

забравило от тук да отлети-

край него  отшумяли Вековете

във радости, в несгоди и в мечти...

 

Селцето-тук, но хората-къде са?..

Защо пустеят къщите сега?..

Дали ги Чума, черната отнесе,

или ги Буря яростна отвя

 

и хукнали по склона на проблемите

подмамени от гибелния зов

и чара на модерното ни Време

забравили са де е майчин гроб!..

 

Вратите са залостени и здраво

е всеки вход с пирони закован...

Не идват гости... Даже и за здраве

не палят свещи, не кадят тамян...

 

Тук някога гнездили Ветровете

и Слънцето се спирало из път,

а в ясни нощи огнени комети

минавали преди да изгорят.

 

Щом грейнела  Луната Високосна

и сенките побягвали от страх,

а нощна птица днес прокоби троснато

подплашена в катраненият мрак...

 

Комините отдавна са съборени,

а къщите подкрепя ги едва

Духът, дошъл от Минало без Корени...

(О, Господи зловещо е това!..)

 

Гнездата празни- няма вече щъркели

там Вятърът е засадил треви

и само бръмбари като побъркани-

хвърчат и стържат в тишината зли.

 

А на мегдана дето с ръченици

задявали девойките момци-

от жълти снимки гледат Мъченици

от Бога не признати за Светци...

 

...Прегърбена старуха се тътрузи

едва провлачва немощни крака,

в ръцете носи зрели кукурузи-

за Никъде отиваща сега;

 

ще ги свари, ще има за вечеря,

за утре и не мисли, вярва : Бог

ще ѝ помогне нещо да намери

за още малко прокълнат живот...

 

Отдавна вече тя не се оплаква

от Божията Милост в тоя Свят

и всяка нощ все Ангели очаква

душата ѝ дано да отнесат...

 

...Две-три старици, също като нея

превили от умора гръб и кръст,

ала нещастни да я надживеят

ще хвърлят по ковчега шепа пръст.

 

Но жали днес, че “грешна ще си биде”

защото попа Бог си го прибра

и неопята в „пъклото” ще иде-

при Дяволите с козите крака...

 

...А по Задушница и гробището празно

остава само с мъртвите, а тях

не ги вълнуват грешните съблазни,

но чакат Второто Пришествие със страх...

 

 

                                        д-р Коста Качев          

Трявна

                                                                  

*Селцето е в тревненския балкан, едно от стотиците умиращи (китни някога) български села. Аз минах през него. Всичко е така, както съм го написал. По-тъжно нещо не може да се измисли!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново ще кажа- тук.винаги е имало поети от величина! Но погледнах и тогава коментиралите - доста от тях ги няма от години - както казва.един велик на.друг език: "Такъв е животът!".
  • Много е хубаво! Адмирации!
  • Споделям...
    Отново - силна и вълнуваща творба!
  • сълзи
    в порутена църква от очи на икона
    и няколко незапалени свещи...
    тихо минах оттук...Господи, а Ти къде си...

    *

    болезнена е тази тема...писала съм и знам..
    поздравявам те, за този стих..
    сърдечно..
  • Сякаш четях не стих, а гледах кинолентата на живота на едно селце!
    Образно и тъжно...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...