jollyroger (Коста Качев)
1543 16
20 ene 2012, 8:03

Къде ни водиш Господи?.. 

  Poesía » Civil
1070 1 15

На връх Балкана кацнало Селцето*

забравило от тук да отлети-

край него  отшумяли Вековете

във радости, в несгоди и в мечти...

 

Селцето-тук, но хората-къде са?..

Защо пустеят къщите сега?..

Дали ги Чума, черната отнесе,

или ги Буря яростна отвя

 

и хукнали по склона на проблемите

подмамени от гибелния зов

и чара на модерното ни Време

забравили са де е майчин гроб!..

 

Вратите са залостени и здраво

е всеки вход с пирони закован...

Не идват гости... Даже и за здраве

не палят свещи, не кадят тамян...

 

Тук някога гнездили Ветровете

и Слънцето се спирало из път,

а в ясни нощи огнени комети

минавали преди да изгорят.

 

Щом грейнела  Луната Високосна

и сенките побягвали от страх,

а нощна птица днес прокоби троснато

подплашена в катраненият мрак...

 

Комините отдавна са съборени,

а къщите подкрепя ги едва

Духът, дошъл от Минало без Корени...

(О, Господи зловещо е това!..)

 

Гнездата празни- няма вече щъркели

там Вятърът е засадил треви

и само бръмбари като побъркани-

хвърчат и стържат в тишината зли.

 

А на мегдана дето с ръченици

задявали девойките момци-

от жълти снимки гледат Мъченици

от Бога не признати за Светци...

 

...Прегърбена старуха се тътрузи

едва провлачва немощни крака,

в ръцете носи зрели кукурузи-

за Никъде отиваща сега;

 

ще ги свари, ще има за вечеря,

за утре и не мисли, вярва : Бог

ще ѝ помогне нещо да намери

за още малко прокълнат живот...

 

Отдавна вече тя не се оплаква

от Божията Милост в тоя Свят

и всяка нощ все Ангели очаква

душата ѝ дано да отнесат...

 

...Две-три старици, също като нея

превили от умора гръб и кръст,

ала нещастни да я надживеят

ще хвърлят по ковчега шепа пръст.

 

Но жали днес, че “грешна ще си биде”

защото попа Бог си го прибра

и неопята в „пъклото” ще иде-

при Дяволите с козите крака...

 

...А по Задушница и гробището празно

остава само с мъртвите, а тях

не ги вълнуват грешните съблазни,

но чакат Второто Пришествие със страх...

 

 

                                        д-р Коста Качев          

Трявна

                                                                  

*Селцето е в тревненския балкан, едно от стотиците умиращи (китни някога) български села. Аз минах през него. Всичко е така, както съм го написал. По-тъжно нещо не може да се измисли!..

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново ще кажа- тук.винаги е имало поети от величина! Но погледнах и тогава коментиралите - доста от тях ги няма от години - както казва.един велик на.друг език: "Такъв е животът!".
  • Много е хубаво! Адмирации!
  • Споделям...
    Отново - силна и вълнуваща творба!
  • сълзи
    в порутена църква от очи на икона
    и няколко незапалени свещи...
    тихо минах оттук...Господи, а Ти къде си...

    *

    болезнена е тази тема...писала съм и знам..
    поздравявам те, за този стих..
    сърдечно..
  • Сякаш четях не стих, а гледах кинолентата на живота на едно селце!
    Образно и тъжно...
  • Силен стих, докторе!
    Силен и покъртителен!
    Моите адирации!
  • Съпреживях...
    Поздрав, Коста!
  • Хубаво стихотворение!
  • И пак браво! Бис!
  • И ти като мен не гледаш достатъчно правилните телевизии, докторе, така ми се струва.
    От 5 до 7 клас съм ходил на училище пеш, до по-голямото село, 4 км. Това лято отидох да видя училището - съборетина.
    В класната стая - бухали.
    Те идват след нас(((
  • Адмирации за хубавото стихотворение, докторе! Съзрях и руините, видях и бабите, усетих сенките от миналото... Благодаря!
  • Споделям...все едно гледате през моите очи...
    Имам едно стихотв. "Сестри", видях моята старица във вашето стихотворение...и някак тъжно пак ми стана...
  • Сърдечен поздрав за силната гражданска поезия, докторе! Сърцето ни плаче за това, което виждат очите ни,но само талант като тебе може да го опише така хубаво! Аплодирам те!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Може, докторе, може - когато и градовете ги сполети същата участ. Моят град беше 60 000, сега правят хляб за 27 000, и то една трета отива за храна на животните. Тъй че - може, ако обезлюдяването и обезбългаряването продължи. А стихотворението ти е хубаво. Но тъжно...
Propuestas
: ??:??