20.01.2012 г., 8:03

Къде ни водиш Господи?..

1.2K 1 15

На връх Балкана кацнало Селцето*

забравило от тук да отлети-

край него  отшумяли Вековете

във радости, в несгоди и в мечти...

 

Селцето-тук, но хората-къде са?..

Защо пустеят къщите сега?..

Дали ги Чума, черната отнесе,

или ги Буря яростна отвя

 

и хукнали по склона на проблемите

подмамени от гибелния зов

и чара на модерното ни Време

забравили са де е майчин гроб!..

 

Вратите са залостени и здраво

е всеки вход с пирони закован...

Не идват гости... Даже и за здраве

не палят свещи, не кадят тамян...

 

Тук някога гнездили Ветровете

и Слънцето се спирало из път,

а в ясни нощи огнени комети

минавали преди да изгорят.

 

Щом грейнела  Луната Високосна

и сенките побягвали от страх,

а нощна птица днес прокоби троснато

подплашена в катраненият мрак...

 

Комините отдавна са съборени,

а къщите подкрепя ги едва

Духът, дошъл от Минало без Корени...

(О, Господи зловещо е това!..)

 

Гнездата празни- няма вече щъркели

там Вятърът е засадил треви

и само бръмбари като побъркани-

хвърчат и стържат в тишината зли.

 

А на мегдана дето с ръченици

задявали девойките момци-

от жълти снимки гледат Мъченици

от Бога не признати за Светци...

 

...Прегърбена старуха се тътрузи

едва провлачва немощни крака,

в ръцете носи зрели кукурузи-

за Никъде отиваща сега;

 

ще ги свари, ще има за вечеря,

за утре и не мисли, вярва : Бог

ще ѝ помогне нещо да намери

за още малко прокълнат живот...

 

Отдавна вече тя не се оплаква

от Божията Милост в тоя Свят

и всяка нощ все Ангели очаква

душата ѝ дано да отнесат...

 

...Две-три старици, също като нея

превили от умора гръб и кръст,

ала нещастни да я надживеят

ще хвърлят по ковчега шепа пръст.

 

Но жали днес, че “грешна ще си биде”

защото попа Бог си го прибра

и неопята в „пъклото” ще иде-

при Дяволите с козите крака...

 

...А по Задушница и гробището празно

остава само с мъртвите, а тях

не ги вълнуват грешните съблазни,

но чакат Второто Пришествие със страх...

 

 

                                        д-р Коста Качев          

Трявна

                                                                  

*Селцето е в тревненския балкан, едно от стотиците умиращи (китни някога) български села. Аз минах през него. Всичко е така, както съм го написал. По-тъжно нещо не може да се измисли!..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново ще кажа- тук.винаги е имало поети от величина! Но погледнах и тогава коментиралите - доста от тях ги няма от години - както казва.един велик на.друг език: "Такъв е животът!".
  • Много е хубаво! Адмирации!
  • Споделям...
    Отново - силна и вълнуваща творба!
  • сълзи
    в порутена църква от очи на икона
    и няколко незапалени свещи...
    тихо минах оттук...Господи, а Ти къде си...

    *

    болезнена е тази тема...писала съм и знам..
    поздравявам те, за този стих..
    сърдечно..
  • Сякаш четях не стих, а гледах кинолентата на живота на едно селце!
    Образно и тъжно...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....