Eх, детски мечти, къде ви скрих,
с коя просяшка дреха ви покрих,
без капка съвест и утеха
следите ваши заличих.
Желаехме да бъдем живи,
да бродим по света без страх,
да бъдеме по своему си диви,
да не изпитваме вина и грях.
Изгонихме пиратите да крият
съкровищата си на пуст безимен бряг,
а после на Тортуга да запият,
далеч от лапите на своя враг.
Със мускетарите размахвали сме шпаги,
прочитайки поредния роман,
оставили на времето да разтури
приятелството ни със Д'Артанян.
А как изкачихме Хималаите,
със експедиция до Еверест
или пък търсихме съкровища на Маите,
подложени без знания на тест.
Когато само празнота остана
във светлото утро на новият ден,
ви търся отново и ви пращам покана,
бъдете, моля ви, бъдете до мен!
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados