23.02.2011 г., 19:52

Къде са мечтите

972 0 1

 

Eх, детски мечти, къде ви скрих,

с коя просяшка дреха ви покрих,

без капка съвест и утеха

следите ваши заличих.

Желаехме да бъдем живи,

да бродим по света без страх,

да  бъдеме по своему си диви,

да не изпитваме вина и грях.

 

Изгонихме пиратите да крият

съкровищата си на пуст безимен бряг,

а после на Тортуга да запият,

 далеч от лапите на своя враг.

 

Със мускетарите размахвали сме шпаги,

прочитайки поредния роман,

оставили на времето да разтури

приятелството ни  със  Д'Артанян.

 

А как изкачихме Хималаите,

със експедиция до Еверест

или пък търсихме съкровища на Маите,

подложени без знания на тест.

 

Когато само празнота остана

във светлото утро на новият ден,

ви търся отново и ви пращам покана,

бъдете, моля ви, бъдете до мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички спомени са в нас! Мечтите и детските стремежи ... не ги ли постигнахме, но по по-различен начин ?!?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...