16 nov 2006, 22:53

Къде си?

Poesía

1K 1 3

Изгубена душа се лута в безкрая. Отново сама, коя съм не зная! Водопад от сълзи се стича по лицето. Изгубени мечти, раняват ми сърцето. Да стигнеш до мене, това аз желаех. Вярвах силно в тебе, да сме двама мечтаех! Заспивам уморена, затварям пак очи. Няма те до мене. Къде ли си ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisa_75 (Светла Колева)

Чудесен стих.Браво!Отново поздрави от мен!

2006-11-23T15:26:38+02:00
abandoned_girl (Петя Терзийска)

Браво, Му! Много е хубаво!!! ()()()

2006-11-17T22:15:43+02:00
Pi6o (Иво)

Хубаво е!

2006-11-17T22:00:17+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0