16 nov 2006, 22:53

Къде си?

Poesía

1K 1 3

Изгубена душа се лута в безкрая. Отново сама, коя съм не зная! Водопад от сълзи се стича по лицето. Изгубени мечти, раняват ми сърцето. Да стигнеш до мене, това аз желаех. Вярвах силно в тебе, да сме двама мечтаех! Заспивам уморена, затварям пак очи. Няма те до мене. Къде ли си ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisa_75 (Светла Колева)

Чудесен стих.Браво!Отново поздрави от мен!

2006-11-23T15:26:38+02:00
abandoned_girl (Петя Терзийска)

Браво, Му! Много е хубаво!!! ()()()

2006-11-17T22:15:43+02:00
Pi6o (Иво)

Хубаво е!

2006-11-17T22:00:17+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0