Nov 16, 2006, 10:53 PM

Къде си?

Poetry

1K 1 3

Изгубена душа се лута в безкрая. Отново сама, коя съм не зная! Водопад от сълзи се стича по лицето. Изгубени мечти, раняват ми сърцето. Да стигнеш до мене, това аз желаех. Вярвах силно в тебе, да сме двама мечтаех! Заспивам уморена, затварям пак очи. Няма те до мене. Къде ли си ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisa_75 (Светла Колева)

Чудесен стих.Браво!Отново поздрави от мен!

2006-11-23T15:26:38+02:00
abandoned_girl (Петя Терзийска)

Браво, Му! Много е хубаво!!! ()()()

2006-11-17T22:15:43+02:00
Pi6o (Иво)

Хубаво е!

2006-11-17T22:00:17+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0