16 ene 2007, 21:39

Къде си?

  Poesía
1.2K 0 6

Къде си?
Искам да те видя, но не мога.
Чувам гласа ти някъде там в далечината.
Затичвам се към теб, но, за Бога,
май се лутам сама в пустотата.

Къде си?
Толкова далеч от моя живот,
на толкова истини разстояние!?
Остави тук моята любов
и замина без колебание.

Къде е онази усмивка,
която постоянно грееше на моето лице?
Коя е новата ти придобивка,
която ще те приюти в своето сърце?

Къде е онази - вечната - любов,
в която се кълнеше?
Къде е онзи сладък живот,
в който не болеше?

Ще изкореня сърцето от моите гърди,
ще го изхвърля там, където човек не минава.
Ще го направя, защото в него си ти
и само така бих могла да те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви
  • Много ми хареса стиха ти, Ружена!!!
    Поздрави!!!
  • Много тъга носи стиха.
    Освободи душа от болката.

    Поздрав и усмивка.
  • На мен също ми харесва стихотворението ти. А за двойките не мисли, има хора, които така се забавляват. И на мен ми се е случвало не един път /имам предвид, че са поставяли двоки с лекота, без дори да са прочели написаното/. Явно са на щат ... по писане на двойки, вместо да пишат стихове например. Не се коси...ще ти мине. Я се усмихни!
  • Поздрави за страхотното стихотворение!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...