16.01.2007 г., 21:39

Къде си?

1.2K 0 6

Къде си?
Искам да те видя, но не мога.
Чувам гласа ти някъде там в далечината.
Затичвам се към теб, но, за Бога,
май се лутам сама в пустотата.

Къде си?
Толкова далеч от моя живот,
на толкова истини разстояние!?
Остави тук моята любов
и замина без колебание.

Къде е онази усмивка,
която постоянно грееше на моето лице?
Коя е новата ти придобивка,
която ще те приюти в своето сърце?

Къде е онази - вечната - любов,
в която се кълнеше?
Къде е онзи сладък живот,
в който не болеше?

Ще изкореня сърцето от моите гърди,
ще го изхвърля там, където човек не минава.
Ще го направя, защото в него си ти
и само така бих могла да те забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви
  • Много ми хареса стиха ти, Ружена!!!
    Поздрави!!!
  • Много тъга носи стиха.
    Освободи душа от болката.

    Поздрав и усмивка.
  • На мен също ми харесва стихотворението ти. А за двойките не мисли, има хора, които така се забавляват. И на мен ми се е случвало не един път /имам предвид, че са поставяли двоки с лекота, без дори да са прочели написаното/. Явно са на щат ... по писане на двойки, вместо да пишат стихове например. Не се коси...ще ти мине. Я се усмихни!
  • Поздрави за страхотното стихотворение!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....