4 feb 2020, 7:11

Къде си, Февруари

  Poesía
639 4 5

Познавам ли те още, Февруари,

къде е нравът ти, сребрист и луд?

Къде са приказните ти воали

от снежна красота обвита в студ?

 

Къде са цветовете по стъклата

с кристалчета, накацали отвън?

Духът ти се изгуби, сетивата

копнеят да те зърнат като в сън.

 

Сега си слънчев, топъл, сякаш есен,

а как жадувам вихрения бяг!

И зимната стихия с твойта песен

от звънкащи акорди в леден впряг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Марианка, Силве, Краси, Весо, Светле! Радвам се, че сте тук! Поздрави
  • Много приятно стихче...
    Гали слуха с мелодията си...
  • Снегът и тази зима ни изненада- не дойде! Добре, че си ти Данси - да ни захладнее поне мъничко.
  • Ох, какво да кажа - от сняг и преспи и "звънкащи акорди" вече ми иде да пропея Тази зима ни разказа играта... тук де. Изпращам ви Дани няколко самолета, до два дни да ви поразхлади малко. Красив стих!
  • Красота си сътворил, Дани! На всички ни липсват снежните преспи.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...