4.02.2020 г., 7:11

Къде си, Февруари

636 4 5

Познавам ли те още, Февруари,

къде е нравът ти, сребрист и луд?

Къде са приказните ти воали

от снежна красота обвита в студ?

 

Къде са цветовете по стъклата

с кристалчета, накацали отвън?

Духът ти се изгуби, сетивата

копнеят да те зърнат като в сън.

 

Сега си слънчев, топъл, сякаш есен,

а как жадувам вихрения бяг!

И зимната стихия с твойта песен

от звънкащи акорди в леден впряг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Марианка, Силве, Краси, Весо, Светле! Радвам се, че сте тук! Поздрави
  • Много приятно стихче...
    Гали слуха с мелодията си...
  • Снегът и тази зима ни изненада- не дойде! Добре, че си ти Данси - да ни захладнее поне мъничко.
  • Ох, какво да кажа - от сняг и преспи и "звънкащи акорди" вече ми иде да пропея Тази зима ни разказа играта... тук де. Изпращам ви Дани няколко самолета, до два дни да ви поразхлади малко. Красив стих!
  • Красота си сътворил, Дани! На всички ни липсват снежните преспи.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...