Къде си, тате?
От много малка те загубих
не помня даже твоя лик,
но стария албум като отворих
светна лъчезарен блик.
Снимките подсказват
очите твои нося,
но те ме и наказват
спомени за тебе прося.
Само за едно
завиждам на сестра си
да карам колело,
а тати да ме пази.
Над мене бдиш ли
чакам знак да видя
ръка ще подадеш ли,
ако някъде сама отида?
В дни на безпаричие и мъка
стой до мен, за да не съм сломена
Ела и ми кажи „ на слука "
щом в нещо вече съм пленена.
С гордост името ти нося
и снимка в стария портфеил.
Ако гладна ходя или боса
слез от Рая, бъди до мен!
© Борислава Найденова Todos los derechos reservados