30 sept 2007, 12:53

Къде си, тате... 

  Poesía
2026 0 12
 

Къде си, тате?


От много малка те загубих

не помня даже твоя лик,

но стария албум като отворих

светна лъчезарен блик.


Снимките подсказват

очите твои нося,

но те ме и наказват

спомени за тебе прося.


Само за едно

завиждам на сестра си

да карам колело,

а тати да ме пази.


Над мене бдиш ли

чакам знак да видя

ръка ще подадеш ли,

ако някъде сама отида?


В дни на безпаричие и мъка

стой до мен, за да не съм сломена

Ела и ми кажи „ на слука "

щом в нещо вече съм пленена.


С гордост името ти нося

и снимка в стария портфеил.

Ако гладна ходя или боса

слез от Рая, бъди до мен!

© Борислава Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??