30 сент. 2007 г., 12:53

Къде си, тате...

2.3K 0 12
 

Къде си, тате?


От много малка те загубих

не помня даже твоя лик,

но стария албум като отворих

светна лъчезарен блик.


Снимките подсказват

очите твои нося,

но те ме и наказват

спомени за тебе прося.


Само за едно

завиждам на сестра си

да карам колело,

а тати да ме пази.


Над мене бдиш ли

чакам знак да видя

ръка ще подадеш ли,

ако някъде сама отида?


В дни на безпаричие и мъка

стой до мен, за да не съм сломена

Ела и ми кажи „ на слука "

щом в нещо вече съм пленена.


С гордост името ти нося

и снимка в стария портфеил.

Ако гладна ходя или боса

слез от Рая, бъди до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....