Къде си, тате...
Къде си, тате?
От много малка те загубих
не помня даже твоя лик,
но стария албум като отворих
светна лъчезарен блик.
Снимките подсказват
очите твои нося,
но те ме и наказват
спомени за тебе прося.
Само за едно
завиждам на сестра си
да карам колело,
а тати да ме пази.
Над мене бдиш ли
чакам знак да видя
ръка ще подадеш ли,
ако някъде сама отида?
В дни на безпаричие и мъка
стой до мен, за да не съм сломена
Ела и ми кажи „ на слука "
щом в нещо вече съм пленена.
С гордост името ти нося
и снимка в стария портфеил.
Ако гладна ходя или боса
слез от Рая, бъди до мен!
© Борислава Найденова All rights reserved.
