Къде си ти

Къде си ти, отново пак те няма,

беше до мен и радостта ми бе голяма!

Бяхме заедно, държахме се за ръце,

усмивка грееше на твоето лице!

Отиде далече, при твоя любим,

мислех че сме заедно, а той бил незаменим!

Остави ме и отиде при него ти сега,

изчезна и усмивката от моята уста!

Отново пак завърнаха се Самота и Тъга,

пак при мен са, заедно сме като някога!

Те са ми верни, не като неверни жена,

идват, отиват си, но са в моята душа!

А ти остани си при твоя любим сега,

не се връщай, загуби вече мен и Любовта.

А как писах Стихове, за теб, от Душа!

Те ще останат, не са вече твои. Те са на Любовта!