Къде си ти
Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице!
Отиде далече, при твоя любим,
мислех че сме заедно, а той бил незаменим!
Остави ме и отиде при него ти сега,
изчезна и усмивката от моята уста!
Отново пак завърнаха се Самота и Тъга,
пак при мен са, заедно сме като някога!
Те са ми верни, не като неверни жена,
идват, отиват си, но са в моята душа!
А ти остани си при твоя любим сега,
не се връщай, загуби вече мен и Любовта.
А как писах Стихове, за теб, от Душа!
Те ще останат, не са вече твои. Те са на Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
