Къде си ти
Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице!
Отиде далече, при твоя любим,
мислех че сме заедно, а той бил незаменим!
Остави ме и отиде при него ти сега,
изчезна и усмивката от моята уста!
Отново пак завърнаха се Самота и Тъга,
пак при мен са, заедно сме като някога!
Те са ми верни, не като неверни жена,
идват, отиват си, но са в моята душа!
А ти остани си при твоя любим сега,
не се връщай, загуби вече мен и Любовта.
А как писах Стихове, за теб, от Душа!
Те ще останат, не са вече твои. Те са на Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
