8 mar 2020, 21:49

Къде си ти

986 0 0

Почивката дойде след тежък ден, 

изненадващо почука на вратата! 

И каза, че съм още млад и може би зелен, 

за да си продам на дявола душата.. 

 

Душа която някак остарява, 

но радваща пък другите души! 

душа която е може би умряла, 

но със спомени от свойте мечти... 

 

Душа проклета за да търси щастие, 

да хлопа на вратите посред нощ. 

И дори потънала във мъка и нещастие, 

да пази тихо своята бяла мощ. 

 

И дните тихичко ще се изнижат, 

Ще мине също някак вечерта,

и вълците раните ще си облизват, 

със сълзите над своята душа...

 

02.02.2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...