8 мар. 2020 г., 21:49

Къде си ти 

  Поэзия » Философская
486 0 0

Почивката дойде след тежък ден, 

изненадващо почука на вратата! 

И каза, че съм още млад и може би зелен, 

за да си продам на дявола душата.. 

 

Душа която някак остарява, 

но радваща пък другите души! 

душа която е може би умряла, 

но със спомени от свойте мечти... 

 

Душа проклета за да търси щастие, 

да хлопа на вратите посред нощ. 

И дори потънала във мъка и нещастие, 

да пази тихо своята бяла мощ. 

 

И дните тихичко ще се изнижат, 

Ще мине също някак вечерта,

и вълците раните ще си облизват, 

със сълзите над своята душа...

 

02.02.2020

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??