Къде си ти
989
0
0
Почивката дойде след тежък ден,
изненадващо почука на вратата!
И каза, че съм още млад и може би зелен,
за да си продам на дявола душата..
Душа която някак остарява,
но радваща пък другите души!
душа която е може би умряла,
но със спомени от свойте мечти...
Душа проклета за да търси щастие,
да хлопа на вратите посред нощ.
И дори потънала във мъка и нещастие,
да пази тихо своята бяла мощ.
И дните тихичко ще се изнижат,
Ще мине също някак вечерта,
и вълците раните ще си облизват,
със сълзите над своята душа...
02.02.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тодоров Всички права запазени
