6 nov 2007, 0:00

Къде си ти... 

  Poesía » De amor
1234 0 3
 

Къде си ти...

 

Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,

та вечно на един да принадлежи.

Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.

Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно, мъдро стихотворение,
    мила Нерина.Съдбата орисница
    само знае и няма как да се скриеш,
    но ти се усмихни, защото не знаеш и
    какво ще ти донесе утрешния ден. С обич.
  • Хубаво поднесен размисъл и верен!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Любовта е винаги любов,защото я носим в сърцето си Нина!
    Чудесен е стихът ти!
Propuestas
: ??:??