6 нояб. 2007 г., 00:00

Къде си ти...

1.5K 0 3
 

Къде си ти...

 

Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,

та вечно на един да принадлежи.

Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.

Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, мъдро стихотворение,
    мила Нерина.Съдбата орисница
    само знае и няма как да се скриеш,
    но ти се усмихни, защото не знаеш и
    какво ще ти донесе утрешния ден. С обич.
  • Хубаво поднесен размисъл и верен!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Любовта е винаги любов,защото я носим в сърцето си Нина!
    Чудесен е стихът ти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...