Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,
та вечно на един да принадлежи.
Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.
Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.
© Нина Павлова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
