Nov 6, 2007, 12:00 AM
Къде си ти...
Къде си ти...
Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,
та вечно на един да принадлежи.
Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.
Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.
© Нина Павлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво поднесен размисъл и верен!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Любовта е винаги любов,защото я носим в сърцето си Нина!
Чудесен е стихът ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
мила Нерина.Съдбата орисница
само знае и няма как да се скриеш,
но ти се усмихни, защото не знаеш и
какво ще ти донесе утрешния ден. С обич.