6.11.2007 г., 0:00 ч.
Къде си ти...
Къде си ти...
Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,
та вечно на един да принадлежи.
Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.
Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.
© Нина Павлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво поднесен размисъл и верен!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Любовта е винаги любов,защото я носим в сърцето си Нина!
Чудесен е стихът ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
мила Нерина.Съдбата орисница
само знае и няма как да се скриеш,
но ти се усмихни, защото не знаеш и
какво ще ти донесе утрешния ден. С обич.