Къде си се загубила, човечност, 
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - 
души измежду фалш и лицемерие. 
Каквото да покълне е сакато, 
от люлката до свойто погребение. 
Къде ли си се скрила ти, човечност? 
Защо си с етикет и ценоразпис? 
Защо си благодарна на рушвета, 
от гладния за хляб, да плаща пасти?... 
Излез от тесногръдия си мрак! 
Отново просветлявай ни с доброто, 
но мигом щом подвие някой крак, 
ще иска да простиш греха на злото. 
Дали агонизираш в някой ъгъл, 
затрупана под хвърлените камъни? 
И сам светът не вярва, че е кръгъл, 
а камо ли пък аз, че е за двама?... 
Зарових незабавно страховете си, 
че ти не ще се върнеш в нам отричана. 
Прегръщам любовта си със ръце. 
Не може да те има без обичане... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
29.03.2024