30.03.2024 г., 12:47

Къде си ти, човечност?

437 2 0

Къде си се загубила, човечност, 
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - 
души измежду фалш и лицемерие. 
Каквото да покълне е сакато, 
от люлката до свойто погребение. 
Къде ли си се скрила ти, човечност? 
Защо си с етикет и ценоразпис? 
Защо си благодарна на рушвета, 
от гладния за хляб, да плаща пасти?... 
Излез от тесногръдия си мрак! 
Отново просветлявай ни с доброто, 
но мигом щом подвие някой крак, 
ще иска да простиш греха на злото. 
Дали агонизираш в някой ъгъл, 
затрупана под хвърлените камъни? 
И сам светът не вярва, че е кръгъл, 
а камо ли пък аз, че е за двама?... 
Зарових незабавно страховете си, 
че ти не ще се върнеш в нам отричана. 
Прегръщам любовта си със ръце. 
Не може да те има без обичане... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
29.03.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...