Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум -
души измежду фалш и лицемерие.
Каквото да покълне е сакато,
от люлката до свойто погребение.
Къде ли си се скрила ти, човечност?
Защо си с етикет и ценоразпис?
Защо си благодарна на рушвета,
от гладния за хляб, да плаща пасти?... ...