20 jul 2016, 16:44

Къде сме ние 

  Poesía » Otra
298 0 1

Ставам сутрин със очи гуреливи.

Чоплят ме и мислите бурливи.

Пак храната няма да достига-

глад в душата на квадрат пристига.

 

Става дума за храна духовна

да засити нуждата вековна.

Постни са душите на народа-

губи се и той, като порода.

 

Няма го геройското начало,

дето векове ни е звучало.

Словото ни е било камбана

във подножието на Балкана.

 

Дирите са от далечна древност,

но се губят вече и по давност.

Знамето все още е трицветно

днес във времето ни безпросветно.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът ни е подарен, но не е даденост. И той не е изцяло в ръцете ни, но изцяло от нас зависи как ще изберем да го живееме, дали ще живееме...
    Отново ме замисли...
Propuestas
: ??:??