Къде сме ние

20.07.2016 г., 16:44 ч.

Поезия » Друга

300 0 1

Ставам сутрин със очи гуреливи.

Чоплят ме и мислите бурливи.

Пак храната няма да достига-

глад в душата на квадрат пристига.

Става дума за храна духовна

да засити нуждата вековна.

Постни са душите на народа-

губи се и той, като порода.

Няма го геройското начало,

дето векове ни е звучало.

Словото ни е било камбана

във подножието на Балкана.

Дирите са от далечна древност,

но се губят вече и по давност.

Знамето все още е трицветно

днес във времето ни безпросветно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.