Къде сме ние
Ставам сутрин със очи гуреливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.
Става дума за храна духовна
да засити нуждата вековна.
Постни са душите на народа-
губи се и той, като порода.
Няма го геройското начало,
дето векове ни е звучало.
Словото ни е било камбана
във подножието на Балкана.
Дирите са от далечна древност,
но се губят вече и по давност.
Знамето все още е трицветно
днес във времето ни безпросветно.
© Никола Апостолов All rights reserved.
