Къде ти е мястото днеска,

бедни поете?

Нима твоя дом отново,

не е облак лъчист?

Нищо, че самозванци ти мислят,

как да ти отнемат мечтите,

радвай се, 

че душата ти е всесилна

и не проклина за мъст.

Нищо, че ни управляват 

подли иззедници,

човещината заплашват отново 

с пореден камшик.

Еех, поете, дошло ли е пак

туй време разделно 

за чистка на братя,

приковали сами съвестта си 

на черния кръст?

Но няма и няма да има 

повярвайте, прошка

за тези, които пристъпват 

закона така. 

че заклеймявайки себе си

в лъжата греховна,

ще и робуват, за да и угодят чрез плътта.

Без жал, тя зазиждат крилата

в материални бетони,

в тъмнината вековна на човешката, кармична съдба,

където е мерзост 

да се обича живота,

щом не оставя човешка следа.

Да вярваш, не е грешно

на божественото в мечтите,

на тази волна, многострунна душа,

защото любовта, ако я имаше,

поне малко в сърцата,

щяхме ли днес

да се мъчим така?

Едва ли, но сами помислете

за миг, от къде сте !

До кога ще останете

на тази земя?

И, ако нещо не ви е угодно, простете!

Всичко е възможно,

но само тук и сега.