Къде ти е мястото, бедни поете
Къде ти е мястото днеска,
бедни поете?
Нима твоя дом отново,
не е облак лъчист?
Нищо, че самозванци ти мислят,
как да ти отнемат мечтите,
радвай се,
че душата ти е всесилна
и не проклина за мъст.
Нищо, че ни управляват
подли иззедници,
човещината заплашват отново
с пореден камшик.
Еех, поете, дошло ли е пак
туй време разделно
за чистка на братя,
приковали сами съвестта си
на черния кръст?
Но няма и няма да има
повярвайте, прошка
за тези, които пристъпват
закона така.
че заклеймявайки себе си
в лъжата греховна,
ще и робуват, за да и угодят чрез плътта.
Без жал, тя зазиждат крилата
в материални бетони,
в тъмнината вековна на човешката, кармична съдба,
където е мерзост
да се обича живота,
щом не оставя човешка следа.
Да вярваш, не е грешно
на божественото в мечтите,
на тази волна, многострунна душа,
защото любовта, ако я имаше,
поне малко в сърцата,
щяхме ли днес
да се мъчим така?
Едва ли, но сами помислете
за миг, от къде сте !
До кога ще останете
на тази земя?
И, ако нещо не ви е угодно, простете!
Всичко е възможно,
но само тук и сега.
© Росица Димова All rights reserved.
