Времето дори да ме накаже
пак ще си открадна надежда.
То не може да ме откаже
към небето да поглеждам.
Ще те търся често във него.
Късно. Нощем из звездите.
Защото сънят ми отне го...
и онзи мой пламък в очите.
Където и да си сега,
аз съм до теб и във теб.
Докоснала твойта ръка.
Разтопена, като кубче лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse