Звездичката (Ивелина каменова)
140 1033
11 июл. 2016 г., 17:28  

Където и да си сега 

  Поэзия » Другая
303 1 6

Времето дори да ме накаже

пак ще си открадна надежда.

То не може да ме откаже

към небето да поглеждам.

 

Ще те търся често във него.

Късно. Нощем из звездите.

Защото сънят ми отне го...

и онзи мой пламък в очите.

 

Където и да си сега,

аз съм до теб и във теб.

Докоснала твойта ръка.

Разтопена, като кубче лед.

 

 

 

 

© Ивелина каменова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??