Звездичката (Ивелина каменова)
140 1033
11.07.2016 г., 17:28 ч.  

Където и да си сега 

  Поезия » Друга
301 1 6

Времето дори да ме накаже

пак ще си открадна надежда.

То не може да ме откаже

към небето да поглеждам.

 

Ще те търся често във него.

Късно. Нощем из звездите.

Защото сънят ми отне го...

и онзи мой пламък в очите.

 

Където и да си сега,

аз съм до теб и във теб.

Докоснала твойта ръка.

Разтопена, като кубче лед.

 

 

 

 

© Ивелина каменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??