29 may 2017, 16:50  

Където и да сме...

716 3 7

Където и да сме...

 

Толкова съм щастлива, 

че едва мога да си хвана дъха...

имаме се взаимно

и заедно вървим ръка за ръка...

И носим се в душата,

по стъпките на огъня и водата...

 

Това не е просто един

щастлив край, а началото виновно

за първия миг на мечтите ни...

и каквото и да се случва знам...,

че сърцето ти е в моето...

 

Така, напред и двете продължаваме...

захващайки се за днес...

и красотата му в мига на любовта...

И искам да знаеш, че винаги

ще пазя спомените, миговете, мечтите ни...

 

Които ни показват призванието...

същността, значението и цветовете...

Може и да не сме на едно 

и също място сега, но знай ти винаги...

ще си в мен, където и да отида...

 

Време е вече да разберем себе си,

да се приемем, да се обичаме и с дефектите.

Време е вече да покажем на живота...,

че имаме си своя песен, никога сломена...

 

Знам, че си липсваме, но и също

така знам, че ще се срещаме всеки ден...

в това, от което сме част...

ще се срещаме, където и да сме...,

защото сме едно...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вел, един истински рокер като теб не оглушава..., просто сме се разминали в пространствата. Но музиката винаги среща, тези които и се отдават. Благодаря ти от сърце!
    Мила Иве, радвам се че си го усетила така. Благодаря ти сърдечно за подкрепата винаги!
    Нежност прекрасна, благодаря ти от сърце!
  • Хареса ми много твоя стих, Лили!
  • Отдаден стих, много хубав!!!
  • Ами оглушал съм, Лили, сигурно. Аз докато работя надувам здраво рок и метъл и сигурно от това ще да е... Ще чакам някой ден да ми го изпееш
  • Благодаря ти от сърце, Dark Shadow! Поздрави и на теб!
    Вел! Ама как така не чу как го пея! Пях го докато го писах и докато го публикувах.
    Някой близък ден ще ти го изпея. Сега не може, защото тези дни ми се струпа много работа и много пеене, което се отблагодарява, но ние трябва да се пазим знаеш. До утре вечер ми е наредена пълна гласова почивка, какво да се прави..., а повярвай че сега умирам от желание да си затананикам или запея нещо, но именно в името на музика трябва да можем да си кажем за малко стоп. Благодаря ти отново за прекрасната енергия!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...