May 29, 2017, 4:50 PM  

Където и да сме...

713 3 7

Където и да сме...

 

Толкова съм щастлива, 

че едва мога да си хвана дъха...

имаме се взаимно

и заедно вървим ръка за ръка...

И носим се в душата,

по стъпките на огъня и водата...

 

Това не е просто един

щастлив край, а началото виновно

за първия миг на мечтите ни...

и каквото и да се случва знам...,

че сърцето ти е в моето...

 

Така, напред и двете продължаваме...

захващайки се за днес...

и красотата му в мига на любовта...

И искам да знаеш, че винаги

ще пазя спомените, миговете, мечтите ни...

 

Които ни показват призванието...

същността, значението и цветовете...

Може и да не сме на едно 

и също място сега, но знай ти винаги...

ще си в мен, където и да отида...

 

Време е вече да разберем себе си,

да се приемем, да се обичаме и с дефектите.

Време е вече да покажем на живота...,

че имаме си своя песен, никога сломена...

 

Знам, че си липсваме, но и също

така знам, че ще се срещаме всеки ден...

в това, от което сме част...

ще се срещаме, където и да сме...,

защото сме едно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вел, един истински рокер като теб не оглушава..., просто сме се разминали в пространствата. Но музиката винаги среща, тези които и се отдават. Благодаря ти от сърце!
    Мила Иве, радвам се че си го усетила така. Благодаря ти сърдечно за подкрепата винаги!
    Нежност прекрасна, благодаря ти от сърце!
  • Хареса ми много твоя стих, Лили!
  • Отдаден стих, много хубав!!!
  • Ами оглушал съм, Лили, сигурно. Аз докато работя надувам здраво рок и метъл и сигурно от това ще да е... Ще чакам някой ден да ми го изпееш
  • Благодаря ти от сърце, Dark Shadow! Поздрави и на теб!
    Вел! Ама как така не чу как го пея! Пях го докато го писах и докато го публикувах.
    Някой близък ден ще ти го изпея. Сега не може, защото тези дни ми се струпа много работа и много пеене, което се отблагодарява, но ние трябва да се пазим знаеш. До утре вечер ми е наредена пълна гласова почивка, какво да се прави..., а повярвай че сега умирам от желание да си затананикам или запея нещо, но именно в името на музика трябва да можем да си кажем за малко стоп. Благодаря ти отново за прекрасната енергия!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...