29.05.2017 г., 16:50  

Където и да сме...

711 3 7

Където и да сме...

 

Толкова съм щастлива, 

че едва мога да си хвана дъха...

имаме се взаимно

и заедно вървим ръка за ръка...

И носим се в душата,

по стъпките на огъня и водата...

 

Това не е просто един

щастлив край, а началото виновно

за първия миг на мечтите ни...

и каквото и да се случва знам...,

че сърцето ти е в моето...

 

Така, напред и двете продължаваме...

захващайки се за днес...

и красотата му в мига на любовта...

И искам да знаеш, че винаги

ще пазя спомените, миговете, мечтите ни...

 

Които ни показват призванието...

същността, значението и цветовете...

Може и да не сме на едно 

и също място сега, но знай ти винаги...

ще си в мен, където и да отида...

 

Време е вече да разберем себе си,

да се приемем, да се обичаме и с дефектите.

Време е вече да покажем на живота...,

че имаме си своя песен, никога сломена...

 

Знам, че си липсваме, но и също

така знам, че ще се срещаме всеки ден...

в това, от което сме част...

ще се срещаме, където и да сме...,

защото сме едно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вел, един истински рокер като теб не оглушава..., просто сме се разминали в пространствата. Но музиката винаги среща, тези които и се отдават. Благодаря ти от сърце!
    Мила Иве, радвам се че си го усетила така. Благодаря ти сърдечно за подкрепата винаги!
    Нежност прекрасна, благодаря ти от сърце!
  • Хареса ми много твоя стих, Лили!
  • Отдаден стих, много хубав!!!
  • Ами оглушал съм, Лили, сигурно. Аз докато работя надувам здраво рок и метъл и сигурно от това ще да е... Ще чакам някой ден да ми го изпееш
  • Благодаря ти от сърце, Dark Shadow! Поздрави и на теб!
    Вел! Ама как така не чу как го пея! Пях го докато го писах и докато го публикувах.
    Някой близък ден ще ти го изпея. Сега не може, защото тези дни ми се струпа много работа и много пеене, което се отблагодарява, но ние трябва да се пазим знаеш. До утре вечер ми е наредена пълна гласова почивка, какво да се прави..., а повярвай че сега умирам от желание да си затананикам или запея нещо, но именно в името на музика трябва да можем да си кажем за малко стоп. Благодаря ти отново за прекрасната енергия!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...