28 jul 2010, 22:57

Където и да съм

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Където и да съм


Винаги ще държим мечтите си в ръце,

ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,

виждаме бъдещето, то стои пред нас,

но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас.

И ето ни сега, с всичко нужно за промяната,

държим ръцете си, знаейки, че нищо няма да е същото на сутринта,

ще сме толкова далеч, толкова сами,

но сме длъжни да продължим, колкото и да боли.

Седим лице в лице с новия си живот, с тъгата,

страхуваме се да прекрачим, да приемем самотата,

а може би така е по-добре, сбъдвайки мечтите си,

ръцете се разделят, но винаги ще ги държим заедно в сърцата си.

Знаеш, трябва да тръгвам, не мога да сдържам сълзите си,

ще ми липсваш, спомените ще запечатам в себе си,

но помни, че където и да съм, ти  ще бъдеш с мен,

просто... трябва да вървя, не ме забравяй, дори и за ден...


*посвещавам на майка ми и сестра ми.

Знайте, че където и да съм, каквато и да съм,

аз винаги ще ви обичам и ще ви пазя в сърцето си,

напомняйки си, че това съм аз, че така съм себе си...

Обичам ви!!!                        

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...