Jul 28, 2010, 10:57 PM

Където и да съм

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Където и да съм


Винаги ще държим мечтите си в ръце,

ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,

виждаме бъдещето, то стои пред нас,

но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас.

И ето ни сега, с всичко нужно за промяната,

държим ръцете си, знаейки, че нищо няма да е същото на сутринта,

ще сме толкова далеч, толкова сами,

но сме длъжни да продължим, колкото и да боли.

Седим лице в лице с новия си живот, с тъгата,

страхуваме се да прекрачим, да приемем самотата,

а може би така е по-добре, сбъдвайки мечтите си,

ръцете се разделят, но винаги ще ги държим заедно в сърцата си.

Знаеш, трябва да тръгвам, не мога да сдържам сълзите си,

ще ми липсваш, спомените ще запечатам в себе си,

но помни, че където и да съм, ти  ще бъдеш с мен,

просто... трябва да вървя, не ме забравяй, дори и за ден...


*посвещавам на майка ми и сестра ми.

Знайте, че където и да съм, каквато и да съм,

аз винаги ще ви обичам и ще ви пазя в сърцето си,

напомняйки си, че това съм аз, че така съм себе си...

Обичам ви!!!                        

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...