Където и да съм
Винаги ще държим мечтите си в ръце,
ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,
виждаме бъдещето, то стои пред нас,
но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас.
И ето ни сега, с всичко нужно за промяната,
държим ръцете си, знаейки, че нищо няма да е същото на сутринта,
ще сме толкова далеч, толкова сами,
но сме длъжни да продължим, колкото и да боли.
Седим лице в лице с новия си живот, с тъгата,
страхуваме се да прекрачим, да приемем самотата,
а може би така е по-добре, сбъдвайки мечтите си,
ръцете се разделят, но винаги ще ги държим заедно в сърцата си.
Знаеш, трябва да тръгвам, не мога да сдържам сълзите си,
ще ми липсваш, спомените ще запечатам в себе си,
но помни, че където и да съм, ти ще бъдеш с мен,
просто... трябва да вървя, не ме забравяй, дори и за ден...
*посвещавам на майка ми и сестра ми.
Знайте, че където и да съм, каквато и да съм,
аз винаги ще ви обичам и ще ви пазя в сърцето си,
напомняйки си, че това съм аз, че така съм себе си...
Обичам ви!!!
© Ралица Георгиева Все права защищены