28.07.2010 г., 22:57

Където и да съм

1.1K 0 0

Където и да съм


Винаги ще държим мечтите си в ръце,

ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,

виждаме бъдещето, то стои пред нас,

но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас.

И ето ни сега, с всичко нужно за промяната,

държим ръцете си, знаейки, че нищо няма да е същото на сутринта,

ще сме толкова далеч, толкова сами,

но сме длъжни да продължим, колкото и да боли.

Седим лице в лице с новия си живот, с тъгата,

страхуваме се да прекрачим, да приемем самотата,

а може би така е по-добре, сбъдвайки мечтите си,

ръцете се разделят, но винаги ще ги държим заедно в сърцата си.

Знаеш, трябва да тръгвам, не мога да сдържам сълзите си,

ще ми липсваш, спомените ще запечатам в себе си,

но помни, че където и да съм, ти  ще бъдеш с мен,

просто... трябва да вървя, не ме забравяй, дори и за ден...


*посвещавам на майка ми и сестра ми.

Знайте, че където и да съм, каквато и да съм,

аз винаги ще ви обичам и ще ви пазя в сърцето си,

напомняйки си, че това съм аз, че така съм себе си...

Обичам ви!!!                        

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...