14 jul 2020, 7:45  

Където има тишина

848 4 12

КЪДЕТО ИМА ТИШИНА

 

От дълъг път ли се завръщаш,

та толкова си уморен?

Вибрира тишината вкъщи

и разрушава всичко в мен.

 

Сега мълчим. И сме далечни.

Пропуснахме в безсмислен бяг

и теменужената вечер,

и златоносната река.

 

Заключена е светлината.

Ключът захвърлен и ръждив.

Ти стигал ли си по-нататък?

И знаеш ли защо си жив?

 

Въпросите изгубват смисъл,

аз отговорите ги знам

кога и колко си обичал,

или защо оставаш сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...