Където има тишина
КЪДЕТО ИМА ТИШИНА
От дълъг път ли се завръщаш,
та толкова си уморен?
Вибрира тишината вкъщи
и разрушава всичко в мен.
Сега мълчим. И сме далечни.
Пропуснахме в безсмислен бяг
и теменужената вечер,
и златоносната река.
Заключена е светлината.
Ключът – захвърлен и ръждив.
Ти стигал ли си по-нататък?
И знаеш ли защо си жив?
Въпросите изгубват смисъл,
аз отговорите ги знам –
кога и колко си обичал,
или защо оставаш сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
